Четири полюса на социалния маркетинг – част 2

Разпад в достоверността на източника

Достоверността на източника бе едно от първите сътресения при създаването на съдържание от потребители при първата вълна блогове.

Потребителското съдържание в ИнтернетДостоверността на източника е една от онези теми, която беше дискутирана преди социалните мрежи: ние я забелязахме с настъпването на блоговете. Въпросът е доколко насеризно трябва да се взима мнението на група от хора, която не се води от същите правила като журналистите?

Със съзряването на пазара на онлайн комуникация, ние осъзнаваме, че тези, които най-много ни въздействат, може да са или да не са журналистите и че блогърите или социално въздействащи лица може всъщност да са по-добри източници за нас от журналистите (а тези дни те работят вече заедно!).

Дипломираните журналисти може да са или да не са обективни, но това е природата на звяра. Докато хората пишещи във форуми, блогове и социални мрежи (Facebook), ако не са платени тролове, а обикновенни хора, най често са искренни в написаното.

Субективното недвижимо имущество води до настройване/ нагаждане

Друг интересен детайл от самия социален разпад е, че и личната и придобитата онлайн репутация са субективно недвижимо имущество. Това, разбира се, е част от причината придобитата онлайн репутация да е толкова ценна: хората в социалната мрежа са силно чувствителни към субективното съдържание от някой, с който те са свързани и вярват.

Социалните Интернет медиии не преобърнаха каруцата, снижавайки ценза на съдържанието генерирано от потребителите. Напротив – увеличиха значимостта на съобщенията, които потребителското съдържание създава чрез всемогъщото споделяне!